би увила

Речник на българския език

1. би увила — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.

би увила е производна форма на увия (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. би увила — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.

би увила е производна форма на увия (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.).