би съперничило

Речник на българския език

1. би съперничило — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би съперничило е производна форма на съпернича (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би съперничило — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би съперничило е производна форма на съпернича (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).