би самоутвърждавал

Речник на българския език

1. би самоутвърждавал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би самоутвърждавал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).