би самоизмамила

Речник на българския език

1. би самоизмамила — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.

би самоизмамила е производна форма на самоизмамя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. би самоизмамила — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.

би самоизмамила е производна форма на самоизмамя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.).