би предизвикал

Речник на българския език

1. би предизвикал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би предизвикал е производна форма на предизвикам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би предизвикал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би предизвикал е производна форма на предизвикам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).