би поизпилил

Речник на българския език

1. би поизпилил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би поизпилил е производна форма на поизпиля (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би поизпилил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би поизпилил е производна форма на поизпиля (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).