би изрил

Речник на българския език

1. би изрил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би изрил е производна форма на изрия (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би изрил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би изрил е производна форма на изрия (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).