би изпръхтяло

Речник на българския език

1. би изпръхтяло — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би изпръхтяло — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).