би изпожилило

Речник на българския език

1. би изпожилило — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би изпожилило е производна форма на изпожиля (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би изпожилило — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би изпожилило е производна форма на изпожиля (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).