би измъчил

Речник на българския език

1. би измъчил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би измъчил е производна форма на измъча (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би измъчил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би измъчил е производна форма на измъча (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).