би изкънтяло

Речник на българския език

1. би изкънтяло — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би изкънтяло е производна форма на изкънтя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би изкънтяло — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би изкънтяло е производна форма на изкънтя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).