би изкънтявало

Речник на българския език

1. би изкънтявало — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би изкънтявало е производна форма на изкънтявам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би изкънтявало — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би изкънтявало е производна форма на изкънтявам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).