би въоръжил

Речник на българския език

1. би въоръжил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би въоръжил е производна форма на въоръжа (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би въоръжил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би въоръжил е производна форма на въоръжа (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).