би възклицавало

Речник на българския език

1. би възклицавало — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би възклицавало е производна форма на възклицавам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би възклицавало — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би възклицавало е производна форма на възклицавам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).