би възгласял

Речник на българския език

1. би възгласял — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би възгласял е производна форма на възгласям (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би възгласял — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би възгласял е производна форма на възгласям (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).