би възвирал

Речник на българския език

1. би възвирал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би възвирал е производна форма на възвирам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би възвирал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би възвирал е производна форма на възвирам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).