би въвирал

Речник на българския език

1. би въвирал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би въвирал е производна форма на въвирам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би въвирал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би въвирал е производна форма на въвирам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).