би впил

Речник на българския език

1. би впил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би впил е производна форма на впия (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би впил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би впил е производна форма на впия (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).