бия се съм

Речник на българския език

1. бия се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бия се съм е производна форма на бия се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бия се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бия се съм е производна форма на бия се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. бия се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бия се съм е производна форма на бия се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. бия се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бия се съм е производна форма на бия се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. бия се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бия се съм е производна форма на бия се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. бия се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бия се съм е производна форма на бия се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. бия се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бия се съм е производна форма на бия се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. бия се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бия се съм е производна форма на бия се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. бия се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бия се съм е производна форма на бия се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).