бичувах

Речник на българския език

1. бичувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бичувах е производна форма на бичувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бичувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бичувах е производна форма на бичувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).