бичувал си

Речник на българския език

1. бичувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бичувал си е производна форма на бичувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бичувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бичувал си е производна форма на бичувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. бичувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бичувал си е производна форма на бичувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).