бичувал е

Речник на българския език

1. бичувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бичувал е е производна форма на бичувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бичувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бичувал е е производна форма на бичувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бичувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бичувал е е производна форма на бичувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).