бичувал

Речник на българския език

1. бичувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бичувал е производна форма на бичувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бичувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бичувал е производна форма на бичувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бичувал — мин. деят. св. прич. м. р.

бичувал е производна форма на бичувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бичувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бичувал е производна форма на бичувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).