бичува

Речник на българския език

1. бичува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бичува е производна форма на бичувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бичува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бичува е производна форма на бичувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бичува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бичува е производна форма на бичувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).