бичил си

Речник на българския език

1. бичил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бичил си е производна форма на бича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бичил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бичил си е производна форма на бича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).