бичил е

Речник на българския език

1. бичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бичил е е производна форма на бича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бичил е е производна форма на бича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).