бичили

Речник на българския език

1. бичили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бичили е производна форма на бича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бичили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бичили е производна форма на бича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).