бичила

Речник на българския език

1. бичила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бичила е производна форма на бича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бичила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бичила е производна форма на бича (мин. деят. св. прич. ж. р.).