бичел

Речник на българския език

1. бичел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бичел е производна форма на бича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бичел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бичел е производна форма на бича (мин. деят. несв. прич. м. р.).