битувахте

Речник на българския език

1. битувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

битувахте е производна форма на битувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. битувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

битувахте е производна форма на битувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).