битувал съм

Речник на българския език

1. битувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

битувал съм е производна форма на битувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. битувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

битувал съм е производна форма на битувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. битувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

битувал съм е производна форма на битувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).