битувал

Речник на българския език

1. битувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

битувал е производна форма на битувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. битувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

битувал е производна форма на битувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. битувал — мин. деят. св. прич. м. р.

битувал е производна форма на битувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. битувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

битувал е производна форма на битувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).