бистрите

Речник на българския език

1. бистрите — мн. ч. членувано

бистрите е производна форма на бистър (мн. ч. членувано).

2. бистрите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

бистрите е производна форма на бистря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).