бистрил съм

Речник на българския език

1. бистрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бистрил съм е производна форма на бистря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бистрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бистрил съм е производна форма на бистря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).