бистрило

Речник на българския език

1. бистрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бистрило е производна форма на бистря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бистрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

бистрило е производна форма на бистря (мин. деят. св. прич. ср. р.).