бистрело

Речник на българския език

1. бистрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бистрело е производна форма на бистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бистрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бистрело е производна форма на бистря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).