бипнете

Речник на българския език

1. бипнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

бипнете е производна форма на бипна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бипнете — повелително наклонение, мн. ч.

бипнете е производна форма на бипна (повелително наклонение, мн. ч.).