бинтоваха

Речник на българския език

1. бинтоваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бинтоваха е производна форма на бинтовам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бинтоваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бинтоваха е производна форма на бинтовам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).