бил чумерил

Речник на българския език

1. бил чумерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил чумерил е производна форма на чумеря се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).