бил честитил

Речник на българския език

1. бил честитил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил честитил е производна форма на честитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).