бил хулил

Речник на българския език

1. бил хулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил хулил е производна форма на хуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).