бил хрантутил

Речник на българския език

1. бил хрантутил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил хрантутил е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).