бил утолявал

Речник на българския език

1. бил утолявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил утолявал е производна форма на утолявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).