бил устремявал

Речник на българския език

1. бил устремявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил устремявал е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).