бил усамотявал

Речник на българския език

1. бил усамотявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил усамотявал е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).