бил упътил

Речник на българския език

1. бил упътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил упътил е производна форма на упътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).