бил уплътнил

Речник на българския език

1. бил уплътнил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил уплътнил е производна форма на уплътня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).