бил умилил

Речник на българския език

1. бил умилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил умилил е производна форма на умиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).