бил умалил

Речник на българския език

1. бил умалил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил умалил е производна форма на умаля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).