бил ужилил

Речник на българския език

1. бил ужилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил ужилил е производна форма на ужиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).